Evil, Dr. Evil

Забелязах

Всички хора се впечатляват от думи, но забелязах, че на повечето хора им трябват малко думи, а на мен много. Големи количества, защото на отделните думи май съм им загубил смисъла и стойността.

Правя нещо, знам ли и аз какво правя

Ежедневно гледам букви, стари думи, в стари изречения, сглобени в отдавна написани романи. Силни романи, писани от майстори. И те не ме впечатляват, не ме отегчават, просто отминават.

Ежедневно слушам звуци, стари мелодии, изпяти и изсвирени отдавна. Измислени и изпълнени от виртуози. И ми влияят едва-едва.

Развявам един паладин из Голдшайър, карам се на един котарак да не се качва по кревата, пренебрегвам едно семейство. Малкото външни хора, които срещам, отпращам директно в трета глуха и им обръщам обидно малко внимание.

Не играя баскет, а гледам топки из онлайн магазини. А това вече е грях, който и сам не мога да си простя.

След седмица предстои да проверя за пореден път една моя максима, в която съм фанатично влюбен и която никой не взима на сериозно, когато я споделям с най-добри чувства и хазартно суеверие, а не за да се хваля - не пипай нищо, нещата сами се нареждат по най-добрия възможен начин.

Този, който сбъдва мечти

Тази вечер докато нагъвах за десерт обилно поръсена с настъргани орехи домашна торта и я поливах с щедри количества истински португалски портвайн, неочаквано се сетих, че вече съм сбъднал една детска мечта, за която някога писах импровизирано съчинение в час по психология в 11ти клас и после за голям ужас го четох пред класа. Тогава ужасът бързо беше сменил поляритета си, когато осъзнах, че никой не ме слуша, докато изливах най-важните си планове по особено вдъхновен начин. А сега просто ми беше готино от приятната топлина на портвайна и мисълта, че съм направил нещо, което отнема петилетки, и то точно както съм го искал тогава. Талантът е пренебрежима величина, инатът е всичко.

22, старите богове, реки от кръв

— Чихуахуа? — предложи Нещото в Кръга. — Само за майтап!
— Не — отговорих аз. — Забравяш езиковата бариера.

Прилепът

Снощи бях на оперета. "Прилепът" - Йохан Щраус. Пак Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" и пак много приятно, макар и в откровено студен салон, горките балерини, горките "мишлета".:)

Най-много и най-специални комплименти за Симона Кодева(!!!), следват Александър Господинов(!!) и Стефан Петков(!). И антикомплименти за онази персона с бронзовите обуща с платформи, която играеше принц Орловски, яко смешна беше.:)

Много ще се радвам, ако продължат редовно да гостуват в Панагюрище, поне докато не изкарат целия си репертоар и не повторят по-хубавите неща 3-4 пъти.:)

Снимките са на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново

Дневници, нощници

Не знам каква е връзката, обаче онзи ден сънувах, че водя Натали Портман на сладкарница. Приятно момиче.
А аз много рядко си помня сънища, нито съм гледал нейни филми напоследък, нито нищо, откъде изскочи така... А даже и по сладкарници не ходя.:)