четвъртък, 6 декември 2007 г.

Момичето с билетчето

Срещаше я редовно. Високо слабо момиче с тънко найлоново яке, което спираше минувачите с молба да им продаде едно билетче от градския транспорт, защото спешно и трябват стотинките за нещо друго. Спираше предимно добре облечени млади мъже. Винаги по една и съща отсечка около паметника на националния герой, в началото на един от най-късите столични булеварди и винаги около 18ч.

Кан Зайн винаги я отминаваше безмълвно и с периферията на умореното си съзнание се чудеше какъв и е номера. Професионалната му подозрителност го правеше способен да очаква всичко от всички и по всяко, дори извънработно време. В случая не се интересуваше от човека, а просто каква е уловката.

"Ще спреш, ще започнеш да ровиш за стотинки и в това време съучастник от минувачите ще ти грабне портфейла? Нее, плоско е, защо да си играем на билетчета?", пресече на единствения светофар той и продължи да крачи към канала.

"Билетите са някаква евтина детска фалшификация и затова ги пласират по тъмно и ги продава момиче, т.е. мъжете купувачи ще очакват всичко друго, но не и това. Нее, дребнаво е, тя играе прекалено убедително. Мимиките, жестовете, интонацията и са наистина леко пресилени, но пък засилват умоляващия ефект", премести той чантата в отпочиналата си ръка.

"Тя получава билетите като някакъв служебен бонус, но пък си е намерила друг транспорт до работата, и ако пласира неизразходваните билетчета, може да си докара 20-30лв. в месеца. Може би, но за толкова продължително време, откакто я засича по отсечката, по която той се прибира от следствената служба, тя щеше да е измислила друг вариант да ги продава накуп, а не да им трепери едно по едно и да играе етюди на всеки срещнат добре облечен млад глупак. Изглежда изобретателна, а Кан Зайн познава талантите и душевните настройки на хората по очите", ласкаеше се да мисли за себе си, докато се оглеждаше в тъжната прашната витрина на затвореното кино.

"Всичко е игра. Завършва психология(театралната академия?) и си трупа статистически материал(репетира за роля?) за дипломната работа. Не става, май я среща вече втора година. В неприятно дъждовно време", оборваше сам себе си, докато заобикаляше опашката чакащи пред клек-шопа.

"По дяволите, може наистина да е закъсала, и стотинките от билета наистина да са средство за оцеляване, а билетът винаги да е един и същ, защото когато мъжете се спрат и и изслушат сърцераздирателната история, да и дават сумата, че и повече, без да пожелаят да вземат билета и да се отдалечават с червени уши, бърза крачка и съмнително неудобно чувство на удовлетворена съвест", пак го осени прозрението, когато го обля синята светлина от магазина за сувенири. Всеки път стигаше до това заключение на това място от маршрута си, а тя беше вече сигурно на километър назад, някъде из тълпата в пресечките. Вече искаше да помогне, но беше късно.

"Мамка му, може ли да съм такава глупава свиня?", питаше се за пореден път той, докато маршируваше покрай витрината с тавите с пици на парче, а от стъклото го гледаше собствената му неотзивчиво намръщена подозрителна муцуна.

"Кан Зайн", отговаряше тя.



..............................

kann sein (de) = can be (en)

сряда, 14 ноември 2007 г.

Кое е най-доброто място за живеене в света? Нищо по-лесно.

В кой край на Земята? Трябва държавата да е в умерените ширини. По-северните държави са прекалено замръзнали, студени и непродуктивни. Там самата природа не позволява да се роди кой знае какво. Хората хвърлят огромни усилия за постигане на малки успехи и това не ги води кой знае колко напред. Тропиците и екватора пък са прекалено плодотворна територия за различни болести, епидемии, прекалени засушавания или наводнения, урагани и други природни катаклизми. Не случайно най-големите и успешни човешки цивилизации са възниквали и са просъществували из умерените ширини.

На кой континент? Това също е лесно, освен Европа и Северна Америка другите като цяло още са доста затънали и назад в развитието си и там приоритет е оцеляването, а не толкова развитието. Със само двете си супердържави обаче Америка също отпада от класирането. Там няма възможност за разнообразие или избор – или си в системата, или си в системата. Вярно, не лоша система, ама ако все пак с нещо не си съгласен, тя е толкова всеобхватна, че не може просто да отскочиш у комшията, защото и най-близкият цивилизован комшия е отдалечен на един океан от теб. Отделно изкривяването на съзнанието у жителите на такава супердържава е нещо, което съвсем не е за пренебрегване, защото хората заживяват със самодоволната мисъл, че са самодостатъчни, а всички останали са им длъжни да мрат у кофите. Остава Европейският съюз.

Коя държава? Не трябва да е голяма, защото те са самовлюбени бивши империи, които като цяло отглеждат ограничени хора с нереална представа за света. Обременени са с реверанси към бивши колонии, които пък не винаги държат да “се интегрират”. Значи – малка държава, която не е достатъчно близо до големите, т.е. не е техен васал (исторически също), говори различен език и е имала по-различна история. Защо това да е плюс? Защото това ти дава независима гледна точка, позволява ти да знаеш повече от големите – ти да владееш техните език и култура, а те твоите – не. По-различната писменост също благоприятства развиването на по-различен тип разум. Също малката странична и различна държавичка трябва да е стара и да се е утвърдила като независимо парче земя със свой характер, а да не е отцепено от някой по-голям събрат през някоя от многото войни. Такива държавици често са изкуствени и безжизнени и скоро пак биват акумулирани от някой по-голям съсед. Континентът е достатъчно малък, така че няма да е проблем дори ако въпросната държавица не е съвсем близо до настоящата столица на съюза. Важно е и държавата да не е била някоя от големите империи в миналото, защото тогава тя лежи само на старата слава и няма импулс за развитие и постигане на някакви успехи в настоящето. Ако отсеете европейските държави по този признак, ще останат една-две, сред които с най-подходящи характеристики - България.

Къде в България? На село или в София (защото не бива да се залъгваме, че има и други големи градове)? Най-добрият избор е малък град, на стотина километра от столицата. Ако е по-близо, съвсем бързо ще се превърне в изтърбушен град с изконсумиран от столичани чар, а ако е по-далече, градчето ще бъде само по-голямо село, без собствен облик, без собствена стабилна, осъзната и потомствена интелигенция, но затова пък със затихващи функции. Трябва да бъде достатъчно близо до столицата, за да може лесно да се възползва от благата на цивилизацията, но и достатъчно далече, за да не бъде покварено и изчерпано от същата. Като град, макар и малък, там ще има възможност за получаване на добро образование и здравеопазване на място, общуване в среда на хора, свързани със земята и с хора с по-творчески занятия. Там хората ще имат понятие и от селско стопанство, и от индустрия, и от услуги, и от високи технологии, хора, които знаят да оцеляват.

Ако завъртим един кръг с радиус 100 км около София, къде по този кръг да се намира градчето? Най-добре е да е в полите на планина. Хем да не е в полето, за което се знае, че ражда само тикви, хем да не е прекалено високо в планината или далече зад висока такава, че да бъде откъснато от света и жителите му да се изолират и подивеят. Животът в планината предполага каляване на повече воля, възпитаване на реалистичен поглед към живота, приучаване към справяне с повече трудности и ценене на земята, родния край и всичко, което е отвоювано от природата само с човешки ръце. Добре е градчето да има и някакъв принос в героичната история на страната, за да дава самочувствие на гражданите си, че макар да са встрани от големите пътища, моловете и летищата и те са дали нещо на света, нещо, с което да могат да се гордеят.

Е, има ли нужда да казвам името? Естествено - Панагюрище.

Източник на снимката: http://goran.blog.bg/

петък, 29 юни 2007 г.

.

Вчера ми откраднаха колелото.

понеделник, 25 юни 2007 г.

Колко по-ефикасно е колоезденето от ходенето?

(1) Колоездачите изминават 2,7 пъти по-голямо разстояние за същото време, в сравнение с пешеходците.
(2) 45 калории при ходене x 2,7 = 121,5 калории, за да преодолеете същото разстояние.
(3) 121,5 калории / 56 калории : (121.5-56)/56 = 117%

Следователно колоезденето е със 117% по-ефикасно от ходенето пеша. Това е защото колоездачите се движат близо три пъти по-бързо от пешеходците, а използват само около 25% повече калории, за да го постигнат.


Още по въпроса тук.

сряда, 31 януари 2007 г.

Собственост ли са плодовете на интелектуалния труд?

Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително просвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.

Томас Джеферсън