сряда, 14 ноември 2007 г.

Кое е най-доброто място за живеене в света? Нищо по-лесно.

В кой край на Земята? Трябва държавата да е в умерените ширини. По-северните държави са прекалено замръзнали, студени и непродуктивни. Там самата природа не позволява да се роди кой знае какво. Хората хвърлят огромни усилия за постигане на малки успехи и това не ги води кой знае колко напред. Тропиците и екватора пък са прекалено плодотворна територия за различни болести, епидемии, прекалени засушавания или наводнения, урагани и други природни катаклизми. Не случайно най-големите и успешни човешки цивилизации са възниквали и са просъществували из умерените ширини.

На кой континент? Това също е лесно, освен Европа и Северна Америка другите като цяло още са доста затънали и назад в развитието си и там приоритет е оцеляването, а не толкова развитието. Със само двете си супердържави обаче Америка също отпада от класирането. Там няма възможност за разнообразие или избор – или си в системата, или си в системата. Вярно, не лоша система, ама ако все пак с нещо не си съгласен, тя е толкова всеобхватна, че не може просто да отскочиш у комшията, защото и най-близкият цивилизован комшия е отдалечен на един океан от теб. Отделно изкривяването на съзнанието у жителите на такава супердържава е нещо, което съвсем не е за пренебрегване, защото хората заживяват със самодоволната мисъл, че са самодостатъчни, а всички останали са им длъжни да мрат у кофите. Остава Европейският съюз.

Коя държава? Не трябва да е голяма, защото те са самовлюбени бивши империи, които като цяло отглеждат ограничени хора с нереална представа за света. Обременени са с реверанси към бивши колонии, които пък не винаги държат да “се интегрират”. Значи – малка държава, която не е достатъчно близо до големите, т.е. не е техен васал (исторически също), говори различен език и е имала по-различна история. Защо това да е плюс? Защото това ти дава независима гледна точка, позволява ти да знаеш повече от големите – ти да владееш техните език и култура, а те твоите – не. По-различната писменост също благоприятства развиването на по-различен тип разум. Също малката странична и различна държавичка трябва да е стара и да се е утвърдила като независимо парче земя със свой характер, а да не е отцепено от някой по-голям събрат през някоя от многото войни. Такива държавици често са изкуствени и безжизнени и скоро пак биват акумулирани от някой по-голям съсед. Континентът е достатъчно малък, така че няма да е проблем дори ако въпросната държавица не е съвсем близо до настоящата столица на съюза. Важно е и държавата да не е била някоя от големите империи в миналото, защото тогава тя лежи само на старата слава и няма импулс за развитие и постигане на някакви успехи в настоящето. Ако отсеете европейските държави по този признак, ще останат една-две, сред които с най-подходящи характеристики - България.

Къде в България? На село или в София (защото не бива да се залъгваме, че има и други големи градове)? Най-добрият избор е малък град, на стотина километра от столицата. Ако е по-близо, съвсем бързо ще се превърне в изтърбушен град с изконсумиран от столичани чар, а ако е по-далече, градчето ще бъде само по-голямо село, без собствен облик, без собствена стабилна, осъзната и потомствена интелигенция, но затова пък със затихващи функции. Трябва да бъде достатъчно близо до столицата, за да може лесно да се възползва от благата на цивилизацията, но и достатъчно далече, за да не бъде покварено и изчерпано от същата. Като град, макар и малък, там ще има възможност за получаване на добро образование и здравеопазване на място, общуване в среда на хора, свързани със земята и с хора с по-творчески занятия. Там хората ще имат понятие и от селско стопанство, и от индустрия, и от услуги, и от високи технологии, хора, които знаят да оцеляват.

Ако завъртим един кръг с радиус 100 км около София, къде по този кръг да се намира градчето? Най-добре е да е в полите на планина. Хем да не е в полето, за което се знае, че ражда само тикви, хем да не е прекалено високо в планината или далече зад висока такава, че да бъде откъснато от света и жителите му да се изолират и подивеят. Животът в планината предполага каляване на повече воля, възпитаване на реалистичен поглед към живота, приучаване към справяне с повече трудности и ценене на земята, родния край и всичко, което е отвоювано от природата само с човешки ръце. Добре е градчето да има и някакъв принос в героичната история на страната, за да дава самочувствие на гражданите си, че макар да са встрани от големите пътища, моловете и летищата и те са дали нещо на света, нещо, с което да могат да се гордеят.

Е, има ли нужда да казвам името? Естествено - Панагюрище.

Източник на снимката: http://goran.blog.bg/