четвъртък, 6 декември 2007 г.

Момичето с билетчето

Срещаше я редовно. Високо слабо момиче с тънко найлоново яке, което спираше минувачите с молба да им продаде едно билетче от градския транспорт, защото спешно и трябват стотинките за нещо друго. Спираше предимно добре облечени млади мъже. Винаги по една и съща отсечка около паметника на националния герой, в началото на един от най-късите столични булеварди и винаги около 18ч.

Кан Зайн винаги я отминаваше безмълвно и с периферията на умореното си съзнание се чудеше какъв и е номера. Професионалната му подозрителност го правеше способен да очаква всичко от всички и по всяко, дори извънработно време. В случая не се интересуваше от човека, а просто каква е уловката.

"Ще спреш, ще започнеш да ровиш за стотинки и в това време съучастник от минувачите ще ти грабне портфейла? Нее, плоско е, защо да си играем на билетчета?", пресече на единствения светофар той и продължи да крачи към канала.

"Билетите са някаква евтина детска фалшификация и затова ги пласират по тъмно и ги продава момиче, т.е. мъжете купувачи ще очакват всичко друго, но не и това. Нее, дребнаво е, тя играе прекалено убедително. Мимиките, жестовете, интонацията и са наистина леко пресилени, но пък засилват умоляващия ефект", премести той чантата в отпочиналата си ръка.

"Тя получава билетите като някакъв служебен бонус, но пък си е намерила друг транспорт до работата, и ако пласира неизразходваните билетчета, може да си докара 20-30лв. в месеца. Може би, но за толкова продължително време, откакто я засича по отсечката, по която той се прибира от следствената служба, тя щеше да е измислила друг вариант да ги продава накуп, а не да им трепери едно по едно и да играе етюди на всеки срещнат добре облечен млад глупак. Изглежда изобретателна, а Кан Зайн познава талантите и душевните настройки на хората по очите", ласкаеше се да мисли за себе си, докато се оглеждаше в тъжната прашната витрина на затвореното кино.

"Всичко е игра. Завършва психология(театралната академия?) и си трупа статистически материал(репетира за роля?) за дипломната работа. Не става, май я среща вече втора година. В неприятно дъждовно време", оборваше сам себе си, докато заобикаляше опашката чакащи пред клек-шопа.

"По дяволите, може наистина да е закъсала, и стотинките от билета наистина да са средство за оцеляване, а билетът винаги да е един и същ, защото когато мъжете се спрат и и изслушат сърцераздирателната история, да и дават сумата, че и повече, без да пожелаят да вземат билета и да се отдалечават с червени уши, бърза крачка и съмнително неудобно чувство на удовлетворена съвест", пак го осени прозрението, когато го обля синята светлина от магазина за сувенири. Всеки път стигаше до това заключение на това място от маршрута си, а тя беше вече сигурно на километър назад, някъде из тълпата в пресечките. Вече искаше да помогне, но беше късно.

"Мамка му, може ли да съм такава глупава свиня?", питаше се за пореден път той, докато маршируваше покрай витрината с тавите с пици на парче, а от стъклото го гледаше собствената му неотзивчиво намръщена подозрителна муцуна.

"Кан Зайн", отговаряше тя.



..............................

kann sein (de) = can be (en)