четвъртък, 6 декември 2007 г.

Момичето с билетчето

Срещаше я редовно. Високо слабо момиче с тънко найлоново яке, което спираше минувачите с молба да им продаде едно билетче от градския транспорт, защото спешно и трябват стотинките за нещо друго. Спираше предимно добре облечени млади мъже. Винаги по една и съща отсечка около паметника на националния герой, в началото на един от най-късите столични булеварди и винаги около 18ч.

Кан Зайн винаги я отминаваше безмълвно и с периферията на умореното си съзнание се чудеше какъв и е номера. Професионалната му подозрителност го правеше способен да очаква всичко от всички и по всяко, дори извънработно време. В случая не се интересуваше от човека, а просто каква е уловката.

"Ще спреш, ще започнеш да ровиш за стотинки и в това време съучастник от минувачите ще ти грабне портфейла? Нее, плоско е, защо да си играем на билетчета?", пресече на единствения светофар той и продължи да крачи към канала.

"Билетите са някаква евтина детска фалшификация и затова ги пласират по тъмно и ги продава момиче, т.е. мъжете купувачи ще очакват всичко друго, но не и това. Нее, дребнаво е, тя играе прекалено убедително. Мимиките, жестовете, интонацията и са наистина леко пресилени, но пък засилват умоляващия ефект", премести той чантата в отпочиналата си ръка.

"Тя получава билетите като някакъв служебен бонус, но пък си е намерила друг транспорт до работата, и ако пласира неизразходваните билетчета, може да си докара 20-30лв. в месеца. Може би, но за толкова продължително време, откакто я засича по отсечката, по която той се прибира от следствената служба, тя щеше да е измислила друг вариант да ги продава накуп, а не да им трепери едно по едно и да играе етюди на всеки срещнат добре облечен млад глупак. Изглежда изобретателна, а Кан Зайн познава талантите и душевните настройки на хората по очите", ласкаеше се да мисли за себе си, докато се оглеждаше в тъжната прашната витрина на затвореното кино.

"Всичко е игра. Завършва психология(театралната академия?) и си трупа статистически материал(репетира за роля?) за дипломната работа. Не става, май я среща вече втора година. В неприятно дъждовно време", оборваше сам себе си, докато заобикаляше опашката чакащи пред клек-шопа.

"По дяволите, може наистина да е закъсала, и стотинките от билета наистина да са средство за оцеляване, а билетът винаги да е един и същ, защото когато мъжете се спрат и и изслушат сърцераздирателната история, да и дават сумата, че и повече, без да пожелаят да вземат билета и да се отдалечават с червени уши, бърза крачка и съмнително неудобно чувство на удовлетворена съвест", пак го осени прозрението, когато го обля синята светлина от магазина за сувенири. Всеки път стигаше до това заключение на това място от маршрута си, а тя беше вече сигурно на километър назад, някъде из тълпата в пресечките. Вече искаше да помогне, но беше късно.

"Мамка му, може ли да съм такава глупава свиня?", питаше се за пореден път той, докато маршируваше покрай витрината с тавите с пици на парче, а от стъклото го гледаше собствената му неотзивчиво намръщена подозрителна муцуна.

"Кан Зайн", отговаряше тя.



..............................

kann sein (de) = can be (en)

9 коментара:

Amber каза...

Я кажи сега поуката?

Цонко каза...

Този път няма поука, просто емоция...

almaak каза...

немският е музика за моите уши! ;-)

Анонимен каза...

Бива си ги и девойката и билетчето и момъка:-) - остава да видим какво ще се случи при неизбежната среща;-)

Горан

Цонко каза...

Нали добре знаеш какво се случва?;)
Нищичко и така ще си остане, защото смятам, че така е най-добре и така трябва да бъде.:)

Amber каза...

що?

Цонко каза...

@amber
Какво що?
Тука някакви годежари са се навъдили и току ми подмятат намеци за неща, които те самите не смеят да свършат. Айде, моля, аз верно че съм балкански шампион по чакане и търпение, ама де си имаме уважението...

lindyhopper каза...

Не чух никой да пее "Иииване, иване...":), нито "Мома се с рода прощава"...ни съ бой. Чакай да ти разкажа как ти прецаках подаръка, ако това ще ти оправи настроението. Най-после се озовах на центъра. Там беше задръстено със сергии. Само една ми се стори интересна - с весели продавачи на арманяк. Сергията беше точно пред входа на театъра, където се продават билети за Дама пика с Р. Кабаиванска. Оставаха само от ония места, дето нищо не се вижда, но що годе се чува. Рекох си да свършa всичко наведнъж, ама при смяната на чантите и портмонетата се оказах без парички. Чудех се дали да се върна бързо преди затварянето на касата, ама не се получи и стигнах само до аптеката за бонбони за гърло. Майната им и на арманяка и на дамата P. Вчера на един паркинг от тия подземните, дето по филмите пускат най-зловеща музика за фон, свиреше Лебедът на Сенсанс. Помислих си, че не е лошо, когато в такава непривична обстановка поглъщаш познати парчета, макар и класически:), не е необходимо да ти пее Райна К. Пък за арманяка прощавай, на сметка беше:).

Цонко каза...

@lindyhopper
Не си го слагай на сърце.;) Вече имаме гръцки генеричен заместител, метакса 7 звезди.;)