петък, 22 февруари 2008 г.

Да държи ряз

Ходихме цяла сутрин, четири пусии минаха, а адашът се обади чак на обяд, когато седнахме да ядем край огъня.

“Тоя нож си го купих от панаира, защото нали такъв е адетът, всяка година задължително трябва да си вземеш нещо. Аз нищо не си бях харесал, обаче жената ме накара да се върна. Харесах си го тоя нож от един циганин, който си беше разпрострял ножовете на един брезент на площада. Сред тях има и боклуци, ама ако човек внимава, може да се намери и нещо много читаво.

Това беше на Разпетия петък, а след някой ден като се наложи да се оправя гергьовското агне и като го напънах аз това ноже и то се изкриви на кука! От някаква мека тенекия е било, обаче нали си ми харесваше, та го дадох на майстор да ми го направи със свястна стомана, дето по-скоро ще се строши, ама няма да се изкриви. И така си ми служи една година, додето веднъж дървената му дръжка ми се пукна в ръцете, както си режех с него. Добре, ама аз си намерих едно родже и го занесох ножа пак на оня майстор, та ми го направи в тоя вид, дето си е сега. Много съм доволен от него, защото ми е за спомен от Сергиите. Много читав нож излезе, обаче най-важното е, че държи ряз”, обобщи накрая той.

“Ааа, хубав нож си уцелил, щом държи ряз, това е най-важното”, рекоха в хор останалите и всички дълбокомислено поклатиха глави нагоре-надолу в съгласие и замлъкнаха тържествено, дъвчейки притопленото на огъня свинско.

1 коментар:

Анонимен каза...

Притчовидно. А също и като Чудомир. Нямам представа как пише последния, но винаги съм искал да го кажа. После мъдро да заклатя глава и да ида да повръщам в банята.

Наздраве на хора на ловците :)

А