сряда, 14 октомври 2009 г.

Прилепът

Снощи бях на оперета. "Прилепът" - Йохан Щраус. Пак Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" и пак много приятно, макар и в откровено студен салон, горките балерини, горките "мишлета".:)

Най-много и най-специални комплименти за Симона Кодева(!!!), следват Александър Господинов(!!) и Стефан Петков(!). И антикомплименти за онази персона с бронзовите обуща с платформи, която играеше принц Орловски, яко смешна беше.:)

Много ще се радвам, ако продължат редовно да гостуват в Панагюрище, поне докато не изкарат целия си репертоар и не повторят по-хубавите неща 3-4 пъти.:)

Снимките са на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново

неделя, 16 август 2009 г.

Рецина и метеори сред маслините


Пиргадикия

Място, на което никога нямаше да ида, ако не бяха приятелите. Един ме возеше като генерален директор, друг ми готвеше неща, които ги няма по нашето море, трети се грижеше да ми е весело и да не забравям колко е важно да бъда дзен-спокоен, четвърти ме поддържаше здравословно реален.

Между Ситония и Атон

Гърция е направена от мрамор. Морето и е мраморно, планините и са мраморни, античната и култура е издялана от мрамор, морето бълва милиарди огладени плоски камъчета като осмукани бонбончета. Пясъкът по плажовете е мраморен, а не от стрити черупчици. Бял, перлено полупрозрачен, сив, розов, зеленикав и жълтеникав.

Кит! Кит!, Каспър и Хер Кокал

Благодарение на двама жертвоготовни, загрижени и талантливи учители успях да мерна нещо като удоволствие от кисненето във водата и няколко минутно носене по гръб по повърхността и като плавей. Благодаря им за усърдието да ме научат как да не ме е страх от водата. Официално преустановявам всякакви опити за научаване. Стига неприятни опити за плуване. Съвсем отговорно възнамерявам да се лиша от това умение.

Катма, брат ми?

Трима другари. Силна книга, дори всъщност, хм... ще започна да я наричам Книгата на книгите, Единствената, най-доброто нещо, което някога съм препрочитал.

Силно, силно!

Гърция наистина би била перфектно място за двама, които тръсят спокойно уединение, но върши чудесна работа и на всички останали обикновени роби на електронните джаджи. Жега, рехаво население, достатъчно цивилизована, за да има всичко необходимо наблизо, евтино вино и чисто, топло, солено море. Малки къщички из сребристи маслинови горички, цикадите свирят все тяхното си класическо парче, глупави мързеливи котки заразяват района с още спокойствие, купища падащи звезди доукрасяват пейзажа... Вечери на открити тераси, обилно наливане с вино, широко разтворени френски прозорци, развети от бриза пердета и смях, смях...

Ясас, ямас и ено кафе елиникос, паракало!;)

вторник, 4 август 2009 г.

Самъртайм

Напоследък вечеряме на двора, на масата в тревичката под черешата откъм пътя. Тази година учудващо няма комари и човек може много приятно да си седи до късно в тъмното и да си приказва. Много е хубаво като си изпиеш бирата, да оставиш шишетата натъркаляни из тревата и да си ги събереш чак сутринта. Бирата е студена, но не от изкуственото студено на хладилника, а от естествения хлад на мазе с 60-сантиметрови каменни стени. Да подхвърляш кокалчета на комшийската котка на име Добринка и на черното и коте Вампирчо. Да гледаш през мрежата на лозите кой минава по улицата. Да чакаш месечината да се покаже и да сравняваш с колко е пораснала, да дебнеш кога ще се поръсят Леонидите. Да си обсъдим ежедневните клюки, кой кого е срещнал през деня, кой какво е прочел. Малко политика, малко сайънс, малко гражданска хроника, малко работа, малко планове за непосредственото бъдеще. Потропване на прибори по чинии. Мяркат се комшии. „Как беше по морето, кога се прибрахте?” Ксенонови фарове на дизелови голфове – младежта излиза, а после и се прибира. Мярка се по някой прилеп, колкото да раздвижи въздуха.
Хубави са летните вечери.

сряда, 29 юли 2009 г.

Правило №1

Не се занимавай с бизнес, който не можеш да контролираш сам.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Система - вълшебната думичка

Има думички, които дълбоко ми бъркат в здравето, а както всички знаем, то е изключително крехко.

Вече не се казва, че някой ти продава керемиди. Нее, той продава покривни системи.

Мазилка за стени? Нищо подобно, то е фасадна топлоизолационна система.

Компютър? Пак греда. Или е система, или конфигурация.

Дограма? Тц, алуминиеви или пвц-системи.

Телевизор с двд? Система за домашно кино.

Охранителни камери? Система за видеонаблюдение.

Печка? Система за отопление.

Маркуч? Градинска система за напояване.

Аларма? Система за пожароизвестяване.

Уплътнение на фуги? Система за енергиен мениджмънт.

Телефон? Система за комуникация.

Огледало? Система за задно виждане.

Надница? Система за заплащане на труда.

Бариера? Система за контрол на достъпа.

Работно място без перспективи? Система за кариерно развитие.

Разцвет на бюрокрацията? Система за управление на качеството.

неделя, 28 юни 2009 г.

Да не пилеем десни гласове

Беше интересно и малко тъжно. Защото показваше колко малко от сегашните млади биха се ангажирали с демонстриране на политическата си ориентация като отидат на митинг. Болшинството бяха хора, които през 1989та са били на моите години. Което ми подейства стряскащо, защото... си представих как мои връстници не биха могат да се обединят около нито една обществено значима идея (като управлението на страната напр.) и да посветят няколко години от времето и енергията си на нея.

А пък на всички е ясно, че само дясното има практически смисъл като на всичкото отгоре само то е успяло да се докаже през тези 20 години. Всичко друго са комунисти, турци и ментаци. Можете да ме цитирате. И да идете да гласувате.

петък, 26 юни 2009 г.

Мъдрости от гуруто

"Правителството предприема различни стъпки за оздравяване на икономиката, но трябва да мине известно време, за да окажат ефект. Човек не може да създаде дете за един месец, като забремени едновременно 9 жени."

Оракулът от Омаха

четвъртък, 18 юни 2009 г.

...

Колко е лесно едно малко и културно мероприятие да се превърне в голямо и некултурно.

неделя, 24 май 2009 г.

Върви към мощната Просвета!

Бях на манифестация по случай 24ти май. Дискретно се пласирах на втора линия, което ми позволи да обслужвам необезпокояван алергичния си нос, да намигам на дефилиращите абитуриентки и да наблюдавам две смешни бабички пред мен, издържани в тъмносини тоалети на ситни бели точки. Прасците на едната приличаха на железопътната карта в областта Рур, докато другата впечатляваше само с импозантните си зелени сандали. Двете обаче привличаха вниманието най-вече с черните си мъжки чадъри, които вятърът беше обърнал наопаки и които се въртяха наляво-надясно със синхрона на радио-телескопи от Ню Мексиканската пустиня, в зависимост от обектите, събудили интереса на бабичките.
Приятна манифестация беше.

вторник, 3 март 2009 г.

Денят, в който градът се сеща за моята улица

Има места, в които комшиите се състезават кой пръв ще си закачи националното знаме на къщата в празник. (Този, който напоследък все печели, го подозираме, че го закача още от вечерта на предишния ден.) Различни къщи, различни приспособления за закачане, различни знамена - избелели и пожълтели стари памучни, нови изкуствени, изрядно изгладени или пък още с гънки от 6ти септември. И като излезеш на 3ти март навън и веднага ти се набиват на очи знамената по иначе идеално познатия ти пейзаж.

Подготовката за празника се забеляза вчера, когато мина едно ремарке и пося циганки с електриково зелени елеци и метли. Да метат маршрута на шествието. Защото 3ти март е единственият ден в годината, когато Панагюрище се сеща за моята улица и за генерал Дендевил. Хората ще се съберат в центъра на града, ще се отслужи молебен, ще ударят камбаните на долната черква, ще се подреди шествието с духовата музика отпред и ще тръгнат към паметника на генерала, който е освободил Панагюрище. Тук ще има речи, някоя сценка с конници, пушки, хляб, сол и мераклии в руски униформи. Венци и цветя от по-видните граждани и организации. Може да видиш доста от хората в града, които имат някакво съзнание.

А после, когато другите хора си тръгнат, идва редът на моите кокичета. По двора у нас кокичетата отдавна са прецъфтели и за 3ти март изобщо нямат вид като за поднасяне на паметник. Само в градинката в сенчестия край откъм гаража остават няколко позакъснели екземпляра, колкото за генерала.

вторник, 10 февруари 2009 г.

РНК или Романтиката на компота

Много пъти съм си мислил какво нещо е това романтиката. За много хора тя може да има различни значения, но за мен като че ли успешно може да се обобщи в "когато внимателно докоснеш нещо с ръка". Затова гледането на красиви залези, цветенца и жени не влиза в категорията. Какво общо имат компотите ли? Много.

Историята на красивата ни връзка с тях започва рано всяка пролет. Трябва да се варосат стъблата на дръвчетата и да се подкастрят короните им. Първото неизменно е свързано и с варосване на части от крачолите на анцуга, а ръцете... ръцете са като всички ръце, които са пипали вар. Рязането затова пък е по-приятно, от него само се развива онзи смешен мускул между палеца и показалеца, от който зависи да може човек да показва от колко малко кученце не го е страх. Отговорна работа!

След като ръцете ни вече на два пъти се погрижиха за дървото, започваме да го чакаме да се раззелени и да го пръскаме против вредители, въоръжени със съвременните средства за растителна защита. Тогава пустите му ръце пак имат работа и то разнопосочна. Дясната помпи скучно и равномерно, за да поддържа налягането в пръскачката, а лявата съхне и вехне, докато се протяга нагоре сред клоните, за да твори ефирни облаци аерозолна смърт за малките гадинки.

Следващата работа за ръцете е да започнат да ни стигат до коленете, както си стоим изправени, и така поне външно да заличим разликите ни с останалите примати. Постига се много лесно чрез редовно циркулиране с пълна лейка между дворната чешма и дървото, около което предвидливо пак със същите горни израстъци сме изкопали плитко басейнче, за да не бяга водата, докато го поливаме. И така поливаме ли поливаме през остатъка от пролетта и лятото, докато не дойде време за бране на плодовете.

Много важен момент! Това е като първа среща! Внимателно ги хващаме, след като сръчно с ръце и крака сме се покатерили върху дървото, пазим ги да не ги изпуснем или смачкаме, подреждаме ги в кошница и ги сваляме на земята. След като веднъж ги свалим, казват че и с обектите на другата романтика било така, работата става по-лесна. Продължаваме да пипаме плодовете, докато грижливо ги мием на познатата ни вече дворна чешма. Все пак, хигиена преди всичко.

Както може да се сети човек обаче, това съвсем не е край на общуването между пръстите ми и плодовете. Пак минават един по един, махат им се дръжките, евентуално костилки, някои се режат на парченца, и пак на ръка се подреждат в измитите пак ръчно буркани. Същата ръка им отмерва полагащото им се количество захар и долива вода. После внимателно избърсва с кърпа гърлата и пак на ръка им поставя капачки. Време беше да демонстрираме и малко груба сила в тази връзка! А тя макар да е към края си, още не е приключила, предстои най-горещата част. Ръцете продължават внимателно да носят остъклените обекти на желанието си, грижливо ги подреждат плътно един до друг, доливат вода в казана с добре познатата им лейка, а после отиват да нацепят подпалки. Следва огън, завряла вода и време, засечено по часовник на ръката. После внимателно изваждане на бурканите един по един със специална щипка и след изстиването им - лепене на самоделни ръкописни етикетчета с годината на реколтата и редене по съответните рафтове в мазето. Значи есента е дошла и раздялата ни е близо.

И този последен момент на консумиране на нашата любов, ръцете пак чакат – верни и послушни, въоръжени с отварячка за буркани.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

The Name Of The Game

Когато Мишел се запознала с Барак, тя решила да го провери що за човек е и дали има неприятни страни от характера, които не показва пред нея. И затова казала на бако й да пробва Барак на тяхното местно баскетболно игрище. Бакото е спортяга на вид, а и по занятие, едър, як и разправя следното. "Много неща можеш да научиш за характера на един човек по това как играе баскет. Поиграхме с него, видях го, че разбира играта, че е борбен, играе за и с отбора, не го е страх да се набие сред по-големите играчи, играе честно. И веднага след играта й казах, че този човек няма грешка."