вторник, 10 февруари 2009 г.

РНК или Романтиката на компота

Много пъти съм си мислил какво нещо е това романтиката. За много хора тя може да има различни значения, но за мен като че ли успешно може да се обобщи в "когато внимателно докоснеш нещо с ръка". Затова гледането на красиви залези, цветенца и жени не влиза в категорията. Какво общо имат компотите ли? Много.

Историята на красивата ни връзка с тях започва рано всяка пролет. Трябва да се варосат стъблата на дръвчетата и да се подкастрят короните им. Първото неизменно е свързано и с варосване на части от крачолите на анцуга, а ръцете... ръцете са като всички ръце, които са пипали вар. Рязането затова пък е по-приятно, от него само се развива онзи смешен мускул между палеца и показалеца, от който зависи да може човек да показва от колко малко кученце не го е страх. Отговорна работа!

След като ръцете ни вече на два пъти се погрижиха за дървото, започваме да го чакаме да се раззелени и да го пръскаме против вредители, въоръжени със съвременните средства за растителна защита. Тогава пустите му ръце пак имат работа и то разнопосочна. Дясната помпи скучно и равномерно, за да поддържа налягането в пръскачката, а лявата съхне и вехне, докато се протяга нагоре сред клоните, за да твори ефирни облаци аерозолна смърт за малките гадинки.

Следващата работа за ръцете е да започнат да ни стигат до коленете, както си стоим изправени, и така поне външно да заличим разликите ни с останалите примати. Постига се много лесно чрез редовно циркулиране с пълна лейка между дворната чешма и дървото, около което предвидливо пак със същите горни израстъци сме изкопали плитко басейнче, за да не бяга водата, докато го поливаме. И така поливаме ли поливаме през остатъка от пролетта и лятото, докато не дойде време за бране на плодовете.

Много важен момент! Това е като първа среща! Внимателно ги хващаме, след като сръчно с ръце и крака сме се покатерили върху дървото, пазим ги да не ги изпуснем или смачкаме, подреждаме ги в кошница и ги сваляме на земята. След като веднъж ги свалим, казват че и с обектите на другата романтика било така, работата става по-лесна. Продължаваме да пипаме плодовете, докато грижливо ги мием на познатата ни вече дворна чешма. Все пак, хигиена преди всичко.

Както може да се сети човек обаче, това съвсем не е край на общуването между пръстите ми и плодовете. Пак минават един по един, махат им се дръжките, евентуално костилки, някои се режат на парченца, и пак на ръка се подреждат в измитите пак ръчно буркани. Същата ръка им отмерва полагащото им се количество захар и долива вода. После внимателно избърсва с кърпа гърлата и пак на ръка им поставя капачки. Време беше да демонстрираме и малко груба сила в тази връзка! А тя макар да е към края си, още не е приключила, предстои най-горещата част. Ръцете продължават внимателно да носят остъклените обекти на желанието си, грижливо ги подреждат плътно един до друг, доливат вода в казана с добре познатата им лейка, а после отиват да нацепят подпалки. Следва огън, завряла вода и време, засечено по часовник на ръката. После внимателно изваждане на бурканите един по един със специална щипка и след изстиването им - лепене на самоделни ръкописни етикетчета с годината на реколтата и редене по съответните рафтове в мазето. Значи есента е дошла и раздялата ни е близо.

И този последен момент на консумиране на нашата любов, ръцете пак чакат – верни и послушни, въоръжени с отварячка за буркани.