вторник, 3 март 2009 г.

Денят, в който градът се сеща за моята улица

Има места, в които комшиите се състезават кой пръв ще си закачи националното знаме на къщата в празник. (Този, който напоследък все печели, го подозираме, че го закача още от вечерта на предишния ден.) Различни къщи, различни приспособления за закачане, различни знамена - избелели и пожълтели стари памучни, нови изкуствени, изрядно изгладени или пък още с гънки от 6ти септември. И като излезеш на 3ти март навън и веднага ти се набиват на очи знамената по иначе идеално познатия ти пейзаж.

Подготовката за празника се забеляза вчера, когато мина едно ремарке и пося циганки с електриково зелени елеци и метли. Да метат маршрута на шествието. Защото 3ти март е единственият ден в годината, когато Панагюрище се сеща за моята улица и за генерал Дендевил. Хората ще се съберат в центъра на града, ще се отслужи молебен, ще ударят камбаните на долната черква, ще се подреди шествието с духовата музика отпред и ще тръгнат към паметника на генерала, който е освободил Панагюрище. Тук ще има речи, някоя сценка с конници, пушки, хляб, сол и мераклии в руски униформи. Венци и цветя от по-видните граждани и организации. Може да видиш доста от хората в града, които имат някакво съзнание.

А после, когато другите хора си тръгнат, идва редът на моите кокичета. По двора у нас кокичетата отдавна са прецъфтели и за 3ти март изобщо нямат вид като за поднасяне на паметник. Само в градинката в сенчестия край откъм гаража остават няколко позакъснели екземпляра, колкото за генерала.