неделя, 16 август 2009 г.

Рецина и метеори сред маслините


Пиргадикия

Място, на което никога нямаше да ида, ако не бяха приятелите. Един ме возеше като генерален директор, друг ми готвеше неща, които ги няма по нашето море, трети се грижеше да ми е весело и да не забравям колко е важно да бъда дзен-спокоен, четвърти ме поддържаше здравословно реален.

Между Ситония и Атон

Гърция е направена от мрамор. Морето и е мраморно, планините и са мраморни, античната и култура е издялана от мрамор, морето бълва милиарди огладени плоски камъчета като осмукани бонбончета. Пясъкът по плажовете е мраморен, а не от стрити черупчици. Бял, перлено полупрозрачен, сив, розов, зеленикав и жълтеникав.

Кит! Кит!, Каспър и Хер Кокал

Благодарение на двама жертвоготовни, загрижени и талантливи учители успях да мерна нещо като удоволствие от кисненето във водата и няколко минутно носене по гръб по повърхността и като плавей. Благодаря им за усърдието да ме научат как да не ме е страх от водата. Официално преустановявам всякакви опити за научаване. Стига неприятни опити за плуване. Съвсем отговорно възнамерявам да се лиша от това умение.

Катма, брат ми?

Трима другари. Силна книга, дори всъщност, хм... ще започна да я наричам Книгата на книгите, Единствената, най-доброто нещо, което някога съм препрочитал.

Силно, силно!

Гърция наистина би била перфектно място за двама, които тръсят спокойно уединение, но върши чудесна работа и на всички останали обикновени роби на електронните джаджи. Жега, рехаво население, достатъчно цивилизована, за да има всичко необходимо наблизо, евтино вино и чисто, топло, солено море. Малки къщички из сребристи маслинови горички, цикадите свирят все тяхното си класическо парче, глупави мързеливи котки заразяват района с още спокойствие, купища падащи звезди доукрасяват пейзажа... Вечери на открити тераси, обилно наливане с вино, широко разтворени френски прозорци, развети от бриза пердета и смях, смях...

Ясас, ямас и ено кафе елиникос, паракало!;)

вторник, 4 август 2009 г.

Самъртайм

Напоследък вечеряме на двора, на масата в тревичката под черешата откъм пътя. Тази година учудващо няма комари и човек може много приятно да си седи до късно в тъмното и да си приказва. Много е хубаво като си изпиеш бирата, да оставиш шишетата натъркаляни из тревата и да си ги събереш чак сутринта. Бирата е студена, но не от изкуственото студено на хладилника, а от естествения хлад на мазе с 60-сантиметрови каменни стени. Да подхвърляш кокалчета на комшийската котка на име Добринка и на черното и коте Вампирчо. Да гледаш през мрежата на лозите кой минава по улицата. Да чакаш месечината да се покаже и да сравняваш с колко е пораснала, да дебнеш кога ще се поръсят Леонидите. Да си обсъдим ежедневните клюки, кой кого е срещнал през деня, кой какво е прочел. Малко политика, малко сайънс, малко гражданска хроника, малко работа, малко планове за непосредственото бъдеще. Потропване на прибори по чинии. Мяркат се комшии. „Как беше по морето, кога се прибрахте?” Ксенонови фарове на дизелови голфове – младежта излиза, а после и се прибира. Мярка се по някой прилеп, колкото да раздвижи въздуха.
Хубави са летните вечери.