сряда, 17 февруари 2010 г.

...и много положителни емоции!

По време на предаванията на олимпиадата чат-пат има прекъсвания и в тях пускат реклами, смесени с клипчета, които рекламират самата олимпиада или конкретна дисциплина. Има едни кратки, които гледам сутрин, докато закусвам, а тогава, както е известно, човек помни най-много.

Клипчето е кратко, но много наситено с емоция. В единствено число, защото е само една. Сменят се лица на спортисти, по секунда на всяко може би. Мъже, жени, дисциплини, изгледи на камерата, светлина, костюми, всички са различни и разнотипни. Кое е общото?

Красотата на триумфа. Всички крещят. Нищо не се чува, но лицата и устите им реват с радостта на победителя, който е положил адски усилия и е победил най-добрите в света. Не може да се каже със сигурност дали сами по себе си тези лица са красиви и привлекателни. Главите са покрити с най-различни смешни спортни пособия, мъжете не са бръснати от няколко дни, жените са с лица, изсушени от вятъра и студа, устните са побелели, от устите им се точи жилава слюнка, която никой не си и помисля да избърше. Финишират и падат, а коремите им подскачат в опити да наваксат с недостига на въздух. Краката им треперят от безсилие и страх, а гърлата реват от еуфорията на успеха. Лицата са изкривени от крясъка. Това не може да се сдържа, то напира отвътре и не може да бъде спряно. Когато човек е вложил в спорта не само тяло, а и сърце, дивият рев на успеха не може да бъде спрян. И понеже в подобни ситуации и аз понякога крещя като заклан, та се вдъхновявам да драскам вечер на две ракии какво съм гледал сутрин докато пия чай от мащерка и шипки. Мда.

сряда, 3 февруари 2010 г.

Темпо, темпо, боядисвай

Има подходящо темпо за четене на всяка книга. Неспазването му унищожава някои заложени от автора мини или ги превръща в обикновен бенгалски огън.