вторник, 11 май 2010 г.

Просто е

По принцип не гледам телевизия, но тая вечер позяпах "Референдум", докато вечерях. Защо? Заради темата и т.нар. дебат за пенсиите.

Имаше два отбора - червени старци-популисти срещу обективни млади хора с рационално икономическо мислене. Какво се поличи в резултат ли? Естествено, че нищо. Едно, че форматът не го предполага, и друго, че дъртите комуняги не го допуснаха. По едно време се улових, че коментирам изказването на един от червения лагер, че ако съм в студиото и ще му избия зъбите.

Доволен съм, че симптомите, които са ме накарали мен да недоволствам от сегашното състояние, са събудили и много други хора към мисъл и дела.

Каква е ситуацията към момента. Държави с тенденция към застаряване на населението нямат никакъв друг избор, освен да вдигат годините за пенсия или да увеличават процента на месечната вноска на всеки работещ. Няма_друг_начин.

Какво ТРЯБВА да се промени. Големият процент от удръжките за пенсия да отива в лична сметка в ЧАСТЕН пенсионен фонд, а минимален процент да отива за евентуалната бъдеща държавна пенсия, която да е колкото да не умреш от глад. Имаш стимул единствено, когато спестяваш за себе си. Това е, което движи икономиката. Повече трезв разум, по-малко криво разбрана солидарност.

7 коментара:

Анонимен каза...

Много дипломатично нищо не казваш за самотният играч - настоящият министър, който каза точно три реплики!

Анонимен каза...

И кво правим със застаряващите? Съвсем нормално питам.

Защото, нали, ако парите, удържани от работещите бъдат пренасочени в нещо друго (примерно посочените от теб частни фондове), след няколко месеца няма да има пари за текущи пенсии.

А

Анонимен каза...

Да кажа също, че ми харесва откритата проявата на агресия в теб.

И нямам предвид само желанието сега
да избиваш зъби :D

A

Стоян каза...

Аз виждам два варианта за застаряващите.

При всички положения, ако реформата се направи рязко, едно поколение ще трябва да бъде жертвано. Или работещите ще плащат двойно (веднъж за себе си и веднъж за настоящите пенсионери), или пък младите спират да плащат сметки от преди тяхното рождение и го отнасят старците. Всичко друго ми се струва просто отлагане и задълбочаване на проблема за бъдещите поколения.

Ако обаче реформата се направи плавно, т.е. постепенно се въвежда все по-голяма тежест на капиталовия модел и се намалява значението на солидарния модел до свеждането му до абсолютния минимум, това би могло да бъде приемлив компромис. Ако това стане с умерена скорост, жертвата ще бъде сравнително по-поносима и ще се изразява само в това, че ще има време настоящите пенсионери да си отидат, получавайки пак толкова малки пенсии, колкото досега. В края на живота си те ще се застъпят с "новите" пенсионери, за които капиталовият модел ще се е погрижил по-добре.

Ясно ли се изразих?:)

Кажи ти как виждаш нещата, интересно ми е да ги обмислям с чужда неекстремистка, но затова пък реформистка помощ.

Анонимен каза...

Ето ти едно мнение - частното осигуряване не е алтернатива според мен.
Моето виждане е на базата на това , че според мен държавата взима малко (според теб взима много) .
Аз предпочитам да ми се удържат 20% от заплатата и да имам избор над други 20% отколкото да ми се удържат по 40+% , както е в Германия за пример. Докато не съм наближил пенсионна възраст мога да харча тези свободни 20% за необходимите ми неща -> къща , кола, семейство , а след време има достатъчно инвестиционни мехамизми да си осигуриш старините.

Дори и частните фондове трябва да са гарантирани от държавата и държавата трябва да упражнява контрол над тях, за да гарантира тяхната сигурност .

За мен реформата трябва да започне от текущата система :
Съкращаване на администрацията и намаляване на разходите за нея .
Реформи в сферата на категориите на труд - аз съм твърдо против оядени военни да се пенсионират на по 40 с максимална пенсия и с цял живот лежане . Защото именно те са голям товар за пенсионната система. Нека категорията на труд да се сертифицира за всеки на периодични бази и наистина да се прецени толкова ли са тежки някои дейности за сметка на други.
Затягане на осигурителния контрол - много хора се осигуряват на по-малко пари отколкото получават .

Мишев

Анонимен каза...

Зонец, не знам. Има логика в това, което казваш, ама то е толкова трудно за прокарване, та чак нереално.

За мен истината е, че се търси компромисен модел, защото не всички бачкат здраво (и то дори без да има значение какво биха бачкали). Защото ако всички бачкаха здраво, при каквато и да е система, животът всинца щеше да е добър. А сега какво - дедовия...

А

alvin каза...

Аз като Мишев :)