вторник, 22 юни 2010 г.

Случайно намерени аудио-архиви

Днес слушах две интересни интервюта с доста различни хора, които обаче все пак имат някаква връзка с моите настоящи интереси.
Първото беше с Арно Беренд, виден активист от немския фантастичен фендъм, писател и организатор на Дорткон-а. Човекът говореше убедително и разказваше за ползата и смисъла от създаването и посещаването на разни такива конференции. Намекът беше, че всъщност хората, пред чиито романи се прекланяме, съвсем не са такива знаменитости, както ни изглежда. И че на тях би им било много приятно да чуят добра дума за произведенията си. На такива места човек се сприятелява с идолите си, а понякога ги приютява да спят на дивана (Нанси Крес:), ако си изпуснат полета.
Второто беше със Златна Костова - преводачката на "Ало, ало!", 1000 други филма и сума още по-други неща. Тя пък разказваше за тънкостите на превода. Както всички знаем, това си е много специфична територия и изисква особено майсторство. Traduttore - traditore. Особено пък когато става дума за превод на хумористични неща. И че няма такова нещо като "непреводима игра на думи".:)

А общото беше, че на мен ми се занимава и с двете.

сряда, 9 юни 2010 г.

15 неща или поне горе-долу толкова

Изказвам се по така любезната покана на Облачето. Аз обичам разни игри, не ми е гадно, напротив. Много им се радвам, само дето рядко някой ме кани.:)

10 неща, които ме правят щастлив:


  • Хората в семейството ми да са здрави, отпочинали, да имат достатъчно време едни за други и да нямат сериозни проблеми.
  • Да виждам, че едрогабаритни неща, които са извън моето влияние (свят, държава, политика, икономика, спорт...), се случват така, както искам аз. Простаци, слушайте ме по-внимателно следващия път, защото аз винаги съм прав!:)
  • Да играя баскетбол. Това е много важно, едно от най-важните. Това е моето сигурно средство за разтоварване, за чисто физическо щастие, сънотворно. Дава ми време за размисъл и ме среща с нови и нови млади хора, покрай които и аз се чувствам млад. Изпълва ме със задоволство от това, че съм такъв, какъвто съм. Много дълбока тема.:)
  • Да чета книги, които ме увличат до степен, че да не мога да ги оставя. Това занимание ми изземва всичките системни ресурси. Всъщност тук не съм точен. Тази точка важи не само за книгите, а за всяко ново за мен нещо, което ми е толкова интересно, че ме кара да забравям за глад и сън и да търся още и още информация по темата.
  • Вокален джаз вечерно време. Добре е да се дуети, но може и соло. Все едно ми сресва мозъка в правилната посока, след като през деня се е гърчил в разни неведоми направления.
  • Сега виждам колко скучен живот водя, щом нямам какво повече да напиша за източник на щастие. А може би просто съм щастлив по подразбиране или пък ставам такъв от най-различни дребни източници? Тях няма смисъл да ги изброявам, защото те ми дават по-скоро радост, а не щастие. Има разлика.


5 неща, които не знаеш за мен:

  • Дипломиран радио-телеграфист съм. Ти-ти-та-тит, морзовата азбука ще ни спаси, когато дойдат извънземните, питайте Уил Смит.
  • В трети клас участвах заедно с един приятел в състезание по конструиране. Даже бяхме освободени от училище, за да тренираме. И наистина тренирахме! На самото състезание нашият отбор беше единственият, който сглоби заданието (хеликоптер). Всички други сглобяваха каквото си могат – вятърни мелници, колички и т.н. На първо място класираха едни нещастници със сглобен самолет. Ние със Стефан бяхме на последно с нашия завършен хеликоптер.
  • Като ученик до последния клас включително имах фобия да се изразявам писмено. До последно така и не успях да разбера какво искат от мен учителите по литература. Изпитването на децата в училище е едно от най-големите извращения, които човечеството е изобретило. Наистина го вярвам, наравно с това, че задължителното светско образование пък е едно от най-големите блага.
  • Имам три бели косъма в брадата. От дясно.
  • Мечтая да пробягам маратонската дистанция поне веднъж.

Съответно аз от своя страна каня в публичната изповедалня Горан, КарераГТ, Амбъра и всички други знайни и незнайни хора с излишно много свободно време, които любезно наминават тук.