сряда, 9 юни 2010 г.

15 неща или поне горе-долу толкова

Изказвам се по така любезната покана на Облачето. Аз обичам разни игри, не ми е гадно, напротив. Много им се радвам, само дето рядко някой ме кани.:)

10 неща, които ме правят щастлив:


  • Хората в семейството ми да са здрави, отпочинали, да имат достатъчно време едни за други и да нямат сериозни проблеми.
  • Да виждам, че едрогабаритни неща, които са извън моето влияние (свят, държава, политика, икономика, спорт...), се случват така, както искам аз. Простаци, слушайте ме по-внимателно следващия път, защото аз винаги съм прав!:)
  • Да играя баскетбол. Това е много важно, едно от най-важните. Това е моето сигурно средство за разтоварване, за чисто физическо щастие, сънотворно. Дава ми време за размисъл и ме среща с нови и нови млади хора, покрай които и аз се чувствам млад. Изпълва ме със задоволство от това, че съм такъв, какъвто съм. Много дълбока тема.:)
  • Да чета книги, които ме увличат до степен, че да не мога да ги оставя. Това занимание ми изземва всичките системни ресурси. Всъщност тук не съм точен. Тази точка важи не само за книгите, а за всяко ново за мен нещо, което ми е толкова интересно, че ме кара да забравям за глад и сън и да търся още и още информация по темата.
  • Вокален джаз вечерно време. Добре е да се дуети, но може и соло. Все едно ми сресва мозъка в правилната посока, след като през деня се е гърчил в разни неведоми направления.
  • Сега виждам колко скучен живот водя, щом нямам какво повече да напиша за източник на щастие. А може би просто съм щастлив по подразбиране или пък ставам такъв от най-различни дребни източници? Тях няма смисъл да ги изброявам, защото те ми дават по-скоро радост, а не щастие. Има разлика.


5 неща, които не знаеш за мен:

  • Дипломиран радио-телеграфист съм. Ти-ти-та-тит, морзовата азбука ще ни спаси, когато дойдат извънземните, питайте Уил Смит.
  • В трети клас участвах заедно с един приятел в състезание по конструиране. Даже бяхме освободени от училище, за да тренираме. И наистина тренирахме! На самото състезание нашият отбор беше единственият, който сглоби заданието (хеликоптер). Всички други сглобяваха каквото си могат – вятърни мелници, колички и т.н. На първо място класираха едни нещастници със сглобен самолет. Ние със Стефан бяхме на последно с нашия завършен хеликоптер.
  • Като ученик до последния клас включително имах фобия да се изразявам писмено. До последно така и не успях да разбера какво искат от мен учителите по литература. Изпитването на децата в училище е едно от най-големите извращения, които човечеството е изобретило. Наистина го вярвам, наравно с това, че задължителното светско образование пък е едно от най-големите блага.
  • Имам три бели косъма в брадата. От дясно.
  • Мечтая да пробягам маратонската дистанция поне веднъж.

Съответно аз от своя страна каня в публичната изповедалня Горан, КарераГТ, Амбъра и всички други знайни и незнайни хора с излишно много свободно време, които любезно наминават тук.

8 коментара:

Анонимен каза...

Бате, трябва да поработиш върху подхода си. Хората искат да се чувстват специални и това да се указва изрично. Да нахвърляш "който иска, да се включи", не е много фешън :)

От друга страна, бележиш напредък в сравнение с предното такова. А от трета - аз така или иначе съм специален, та ще се отзова :D

A

Стоян каза...

Подходът нарочно е такъв. Понеже не искам да задължавам когото и да било да се занимава с нещо неприятно нему (тестове и анкети напр.), затова го пиша така, че да не изглежда ангарижащо.:)

Анонимен каза...

Ако на някой му е неприятно, така и няма да го направи. Но ако някой иска, но не си види името, просто няма да го направи :)

А

CarreraGT каза...

Именно, аз съм този човек. Тоооолкова много ми се искаше да пиша за това с четенето на книги, that's my thing, нали знаеш. Ама като си написал това неглиже - който иска, да се включи - се отказах. Смисълът в посочването на хора след теб е, че те интересува те какво ще споделят :)

Това за 15-те неща не му схванах условието много точно, но вече съм писала какво ме прави щастлива, пък за нещата, които хората не знаят за мен... всеки трябва да си има по някоя и друга тайна, нали? :)

Стоян каза...

Гледай ти, гледай ти... Очевидно съм бил в грешка. Аз си мислех, че такива игри са най-досадното нещо на света и всеки ги прави насила, защото някой му е погодил дебелашката шега да му ги натресе без да го пита. Досега не виждах в тях особен смисъл, защото темите им са такива, че не са ми особено интересни нито аз да ги попълвам, нито да чета какво ще напишат другите.

Познатите така или иначе вече се знаем какво четем, какво ни радва и т.н.

Обаче!:)

Сега като се разговорихме и се разбра кой какво харесва, вече най-искрено, целенасочено и заинтригувано поставям задачите:

КарераГТ да си признае в детайли как чете, а Амбъра да каже какво го прави щастлив, включително и 5те неща, които АЗ не знам за него.
Аз държа да знам, а както виждам и на вас ще ви е приятно да разкажете.:)

Анонимен каза...

Тъй, видя за пореден пък колко може да е силно егото ;)

А

CarreraGT каза...

Благодарим най-сърдечно, ама няма смисъл вече, явно тази анкета ще я пропусна. Първо, много насилено стана и второ, първо си написал, че така или иначе не те интересуват отговорите :) So you see, it is a hopeless case, is it not, Colonel Fitzwilliam? ... Това всъщност е от филма, не от книгата, ама карай :)

Анонимен каза...

I..na nqkoq italianska ulica,v nqkoq italianska knijarnica s detska,italianska kniga v raka,sled chasha italiansko kafe.samo za muzikata shte napravim izkluchenie-nqma da e italianska(ne zashtoto ne q haresvam)..za da mi e palno shtastieto-Gotan project.. izvinqvaj,ama nqmam kirilica