четвъртък, 30 септември 2010 г.

За инженера и философа

Аз виждам нещата не като противоположни, а по-скоро като допълващи се и дори като исторически различни.

Инженерите са заети да превеждат езика на науката на езика на практиката, на това, което масата хора разбират и ползват в ежедневието си. Те, както и хората на науката, имат за цел да дават отговори. Само че – разбираеми отговори. По-скоро за хората на чистата наука е валидно това, че гонят себедоказване, абстракции или доказателства на теореми, които се разбират от 5-6 души в целия свят.

В миналото от философите май се е очаквало същото – да дават отговори на нещата, които са необясними за повечето хора. Тогава е било нужно философът да познава цялата наука, за да може да дава компетентен и верен за момента отговор. Т.е. философът е бил учен. С развитието на науката обаче станало невъзможно един човек да успява да се задълбочи във всички сфери и да е компетентен достатъчно, за успява да отговаря на въпроси от всички тях. Тогава сякаш философията се е оттеглила обидена от науката и е започнала да претендира за нещо друго. Пак да дава отговори, но само по принцип, без конкретика. С което се е оттеглила и от практиката.

Инженерите не робуват на теореми и формули, те само ги използват за нуждите си. Ако се появи нова теория или се открие нещо радикално ново, техните умения няма моментално да се превърнат в брак. Те ще продължат да правят по-съвършени оръжия, по-добри машини и жилища независимо от посоката на науката. В крайна сметка от пещерните времена, та досега хората искат едно и също. И инженерите просто свързват достиженията на настоящето познание на човечеството като цяло, с нуждите на конкретния средностатистически човек.

сряда, 22 септември 2010 г.

Безкраен празник

Национален празник. Хубав ден, защото е празник, а в националното аз вече не вярвам. То си отиде безвъзвратно с 20тия век, чиято рожба беше. Вярвам обаче в някои други по-хубави неща.

Днес участвах в ежегодния маратон на язовир "Батак" на минималната възможна дистанция. Страхотна организация, много ведри хора. Запознах се с някои изключителни живи легенди в маратонското бягане, поприказвах тичайки с някои други, които макар и да нямаха подвизи в бегаческата кариера, имаха по-красиви очи и по-дълги коси. Останах изключително доволен от себе си, че дори не се задъхах и до последно имах сили в краката, но от съображения за сигурност не се изсилих на по-голяма дистанция. Поздравихме се със стари треньори, които вместо да ме подиграят, покровителствено ме поощриха и подтикнаха следващата година да продължа да тичам на полумаратона. Видях 16годишни деца, които избягаха 46те километра за 3ч и 30мин, ако изобщо можеш да си представиш какво значи това. Вечерта поиграх традиционния напоследък възпитателен и образователен баскет, все пак си отглеждам ново поколение играчи. С вечерята - две чаши чудесно червено от местната винарна.

Какъв ден, какъв празник!