сряда, 22 септември 2010 г.

Безкраен празник

Национален празник. Хубав ден, защото е празник, а в националното аз вече не вярвам. То си отиде безвъзвратно с 20тия век, чиято рожба беше. Вярвам обаче в някои други по-хубави неща.

Днес участвах в ежегодния маратон на язовир "Батак" на минималната възможна дистанция. Страхотна организация, много ведри хора. Запознах се с някои изключителни живи легенди в маратонското бягане, поприказвах тичайки с някои други, които макар и да нямаха подвизи в бегаческата кариера, имаха по-красиви очи и по-дълги коси. Останах изключително доволен от себе си, че дори не се задъхах и до последно имах сили в краката, но от съображения за сигурност не се изсилих на по-голяма дистанция. Поздравихме се със стари треньори, които вместо да ме подиграят, покровителствено ме поощриха и подтикнаха следващата година да продължа да тичам на полумаратона. Видях 16годишни деца, които избягаха 46те километра за 3ч и 30мин, ако изобщо можеш да си представиш какво значи това. Вечерта поиграх традиционния напоследък възпитателен и образователен баскет, все пак си отглеждам ново поколение играчи. С вечерята - две чаши чудесно червено от местната винарна.

Какъв ден, какъв празник!

1 коментар:

Цоката каза...

Чак сега прочитам тези твой думи, и малко ми е тъжно, че не можах и аз да участвам на маратона... А толкова се бях надъхал... Ироничното е, че ми попречи контузията от голямата ми страст-футбола (турнира в Царско село). Надявам се, че догодина ще имам късмета да участвам, за да усетя и аз атмосферата на такова състезание:)