четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Пенсионната реформа в бели застаряващи страни като България

Дадено
Според мен има очевиден конфликт на интереси между старите и младите хора. Старите искат по-високи осигуровки и по-малка пенсионна възраст, а младите - обратно. Желанията и на двете групи естествено са продиктувани от това, което те искат за себе си и то днес. И донякъде е обяснимо – на старите цял живот са им удържали нещо, искат да си починат и да се пенсионират с големи пенсии по възможност. Младите път изобщо не мислят за пенсиониране, а ги интересува само това, че днес, в момента някой им удържа пари, които вместо да им бъдат заделени за тяхното си пенсиониране, отиват за покриване на чужди нужди и разходи. Старите са повече като брой, и ако работата опре до гласуване, те ще спечелят. Тенденцията обаче е, че се раждат по-малко деца, а продължителността на живота се увеличава. Това означава, че в бъдеще ще има все по-малко млади работещи хора, на които да им се вдигат осигуровките, и все повече стари хора, които искат да се пенсионират час по-скоро. Което положение е безперспективно, защото данъците не може да се вдигат до безкрайност (100% мах) и хората да продължават да ги плащат.

Какво трябва да се промени, за да са доволни и младите, и старите?
Максимално бързо и доколкото е възможно безболезнено за двете групи преминаване от почти изцяло солидарен модел към смесен, с превес на капиталовия.

Как? Кое е новото в сравнение с предишните ми разсъждения?
Една идея видях при Дзвера и ми се хареса – едновременно се вдига възрастта за пенсиониране и се увеличава процентът на осигуровките, като удръжките се делят на такива в собствена индивидуална сметка и такива за настоящите пенсионери. Това продължава, докато се натрупат достатъчно пари за плащане на пенсиите на малкото оцелели пенсионери, без да се взимат пари от настоящите работещи. Тогава възрастта се сваля, осигуровките също, като последните отиват на нещо като 90% в индивидуална сметка и 10% за солидарната социално ангажирана система.

Така няма да бъде жертвано само едно поколение, а тежестта ще се поеме едновременно от всички засегнати.

На мен ми звучи добре като вариант. Слабости?

(Ако случайно някой желае коментарът му да остане, нека коментира по темата на постинга, а не просто каквото му падне. Не ми се разправя със спам.)

сряда, 6 октомври 2010 г.

Щъркел

В човешкото съзнание щъркелите са натоварени с повече митове от много други птици. В нашия град пък още повече, защото има само едно единствено гнездо на комина на единствената гимназия.

От известно време почти всеки ден на път за завода гледам в полето край пътя един щъркел. Стърчи си сам в дъжда. Не знам защо още е тук през октомври, другите си тръгнаха още през август. Може да е болен или контузен и затова да не е могъл да си тръгне. Или пък изобщо не е местен и тук му се е случило нещо и не е могъл да продължи към Египет. Резултатът обаче е все същият. В събота температурите ще паднат до 0°С, такава е прогнозата, и най-късно тогава той ще умре. Голямо бяло петно в полето. После ще го намерят бездомните кучета и ще почистят.

По този път като мен ежедневно минават над хиляда души. По два пъти. Голяма част от тях са видели щъркела, но е останал в съзнанието им най-много до следващия завой. Въпросът е защо в моето той седи вече няколко дни и ми създава такова едно тревожно чувство, при условие, че и аз нищо няма да направя?