понеделник, 3 декември 2012 г.

Препоръки за това как да реагирате при неочаквана среща с див референдум

Предполагам, че на задаващия се референдум за или против нов АЕЦ няма да отидат много хора. Ще има обаче и такива като мен, които ще бъдат изкушени да отидат и да си пуснат гласа, просто защото за пръв път ще има референдум и си е екзотика. Първоначалната ми реакция също беше да отида и да гласувам и да разправям на всички, че съм против, обаче после помислих малко и си промених мнението. Защото се оказа, че има и нещо по-важно от моето не за нов АЕЦ - моето не за референдумите. 

Референдумите са олицетворение на пряката демокрация. Питат те какво мислиш, и ако сте мнозинство, това става. И тук аз виждам проблем. Защото всички сме наясно колко е лесно да изманипулираш масата гласоподаватели да ти гласуват каквото си решиш. Получава се буквална диктатура на мнозинството над малцинството и то без шанс това малцинство да може да направи нещо. Референдум, край, точка. Не можеш да му възразиш, да го обжалваш, да възразяваш с аргументи, да се бориш срещу него. Евреите са вредни, край, точка (Германия 1933-1945 - 6 милиона избити). Християните са вредни, край, точка (Судан 2003-2011 - половин милион избити, 3 милиона изселени). Мюсюлманите са вредни, край, точка (Босна и Херцеговина, 1992-1995, 100 000 избити, 2 милиона изселени, 20 000 изнасилени, войната започва точно след референдум). И всичко е законно. 

Хитлер, Мусолини и Наполеон са обожавали референдумите. Малко пропаганда и после несъгласните просто нямат думата. 

В заключение и накратко: 
- Не е практично. Не можеш за всичко и час по час да правиш референдум. 
- Малцинствата нямат думата. Можеш да правиш с тях каквото си поискаш. 
- Създава предпоставки важни решения да се взимат от хора, които са най-неподготвени по въпроса. Когато получиш инфаркт, не обикаляш един месец квартала да питаш хората какво според тях е добре да се прави, а отиваш в Бърза помощ. 

Затова аз няма да отида да гласувам на референдума и когато стане дума, винаги ще обяснявам, че съм бил против, но не съм отишъл с надеждата да отидат малко хора, да се види, че референдумите не са особено добро нещо и повече да не се свикват.

сряда, 26 септември 2012 г.

City или town

Работен ден в производството, реалната индустрия, по изключение натоварен. На прибиране пуснах фиш в тотото с числата на хората от отдела. Нахраних кучето, поспах, вечерях и отидох на балет. Точно така, истински, с всичките му екстри като млади и красиви балерини и мъже в чорапогащници. Сега пия вечерното мартини и си викам, добре бе, мааму стара, за цялото това време в което и да е сити аз още нямаше да съм се прибрал от работа.

неделя, 8 юли 2012 г.

Лятно време, но не по Гершуин

Лятото е набрало скорост. Хубаво време, дълги дни - прекрасното време за работа. Най-сухото и ароматно австралийско шардоне с вечерята. На тишина, нямам нужда от музика или чужди разговори като в ресторант. Нямам нужда от шум. Умората в главата, изранените ръце и болящият кръст избледняват като кошмарни тебеширени рисунки по асфалта след дъжд. Подсилвам пречистващия ефект с бира и картофи навън под черешата. Котаракът прецизно улавя благоразположението ми към света и сам ми скача в скута. Това е в природата му все пак. Мърка на онази успокояваща честота, която ми пречи да го изгоня и да му бия шута. Допиваме бирата, нямам нужда да говоря и от това ми е добре. Със скромност мога да кажа, че утре ще бъде доста тежък ден, но сега това няма значение. Сега всичко си е по местата.

понеделник, 14 май 2012 г.

Из рубриката "Едно узо"

Установих, че съм остарял достатъчно, за да искам някой да ме пита. Аз знам колко знам, обаче вече искам някой да се нуждае от всичко това.

вторник, 10 април 2012 г.

Кампания „Изхвърли си телевизора!”


Телевизията:
-         Краде от свободното ти време
-         Пълни ти главата с абсолютни глупости
-         Подменя реално случващото се в света с модните медийни дивотии
-         Промива ти съзнанието с безспирни реклами, от които ти нямаш нужда. Те са нужни само на рекламодателите.
-         Бърка ти джобчето и те кара да плащаш абонамент за кабелна/сателитна телевизия, която презираш и от която не гледаш и 1%.
-         Целенасочено те дезинформира и цензурира

Единствен плюс на телевизията е, че предава спортните събития.

Извод:
Негледането на телевизия е въпрос на хигиена.

неделя, 8 април 2012 г.

Мачът на звездите 2012 с участието на Денис Родман


В това заглавие всяко от съществителните може да бъде предшествано от „т.нар.” и да бъде спазена фактологията. Мачът не беше баш мач. Всеки знае, че такива срещи са по-скоро шоу и забавление, а не толкова мач. Защита почти няма, нарушения също. Това се прави с цел постигането на по-атрактивни изпълнения и по-висок резултат. На тазгодишния български мач беше постигната резултатност като от обикновен мач в NBA, с разликата, че нашият беше в пъти по-скучен. Участниците изглежда бяха излезли само да се поразтъпчат и да разкарат петъчния махмурлук. Недостатъчен брой хитри пасове и зрелищни отигравания, почти пълна липса на атлетизъм, нула игри с публиката, съдиите и треньорите. Претупан набързо конкурс за забивки, в който един от титулярите така се беше разплул, че не успя да забие нито един от трите си опита. 

„Звездите” си бяха познатите ни муцуни главно от Лукойл, които падат от всеки чужд отбор, срещу когото излязат. Добро впечатление като че ли направиха само Арън Харпър като цяло и Бранко Миркович със стрелбите от тройката. „Звездата” Родман спокойно можеше и да не се споменава, защото не направи нищо, а само се търкаляше по меката мебел около игрището. Раздаде няколко автографа на дечурлигата, не благоволи да хвърли ни една топка, нито да потича, нито да каже барем две любезни думи и да благодари за поканата. 

Коментар на срещата нямаше, което като се замисли човек беше добре, защото, ако алтернативата са дивотиите на триото титани на баскетболната мисъл Кедъра, Манченко и Матакиева, и направо щех да се пречупя и да го ударя на рев. 

Най-хубавите моменти от цялото мероприатие бяха атрактивните забивки на едни момчета с трамплини в паузите и мажоретките на Еврофутбол. Може и да не съм го казвал, но ще повторя - мажоретка, която не може да прави салто, не е никаква мажоретка, а обикновена кльощава медуза.

събота, 31 март 2012 г.

Икономия на ток


Дадено:
Един обикновен настолен компютър като нашия харчи 500W всеки час. Вкъщи този компютър работи по минимум 6 часа на ден, което прави 3kW всеки ден. Ако ползвахме вместо него средностатистически лаптоп със стандартно зарядно от 65W, неговата дневна консумация за същия период би била 390W. Разликата в дневната консумация е 2,610kW.
1kW усреднена ел. енергия, закупена от EVN, е около 0,144 лв.

Така получаваме:
Икономия за 1 ден = 0,144*2,610=0,376лв
Икономия за 1 месец = 0,376*30=11,27лв

Цена на настолен компютър = 500лв
Цена на мобилен компютър = 700лв

Окончателна равносметка:
Икономията = 200/11,27=17,74 месеца

Разликата между двете цени ще се изплати от икономисания ток за малко по-малко от 18 месеца.

Извод:
Купете си лаптоп, освен всички други предимства, това дори е по-евтино.

вторник, 27 март 2012 г.

Hello, gorgeous!

От вчера по меджик фм, наричано още "дневната пералня за мозъци", имат нов водещ на сутрешните дивотии - Митко Павлов, който без изобщо да се напъва успява да издигне веселите брътвежи на качествено ново ниво. Но това е общоизвестно и познаването на възможностите на този тип се смята за част от градската култура, а на мен за друго ми беше думата. На всеки час не пропуска поне по веднъж да отбележи какъв хубав ден е днес, точно днес. Което си е доста евтин нлп-трик, но пък е и чудно доказателство, че евтините фатки продават най-добре. И така, повтаряйте си хубави неща и не само че гарантирано част от тях ще се сбъднат, ами и ще живеете в съществено по-розов свят. Което си е безплатна файда откъдето и да го погледнеш.

Ама че ужасно готин ден се е задал!:)

вторник, 20 март 2012 г.

"Панагюрецът чете!" Може, но не и книги.

Библиотеката в Панагюрище е напълно безполезна за хората, работещи от 8 до 5 - нейното работно време напълно съвпада с тяхното. Ако не е общинска тайна, кога би могъл човек да завари библиотеката въобще отворена? Съвсем отделен въпрос е, че фондът е безнадеждно остарял, а някои от класиките са заети от години без каквито и да е изгледи да бъдат върнати.

Книжарница за книги няма.

Тогава какво, по дяволите, въобще чете този митичен панагюрец?

събота, 10 март 2012 г.

OPERATION “THE YOUNG HORSE”

Мислил съм го от разни гледни точки, та да бъде възможно най-леко като дължина на прехода за деня. Неприятното е, че Кончето е в такава част от Пирин, че най-близкият подслон от която и да е изходна точка през него до следващ подслон отнема минимум 8 часа ходене.

Затова реших, че най-добре е така:

1. Ден. Пристигане в Банско, настаняване и отпочиване от пътя.
2. Ден. На другата сутрин се става рано и се хваща първата маршрутка за х. Вихрен/х. Бъндерица в 8:30 ч. В 9:30 сме горе и оттам се хваща пътеката за Кончето (червената линия от приложената карта). По предварителна информация стигането до Кончето (през Казаните, а не с допълнително катерене през вр. Вихрен) отнема около 3,5-4 часа. Там се почива, обядва се и се продължава към х. Яворов (отнема около 4-4,5 часа), където още предния ден сме си запазили по телефона места за пренощуване. В х. Яворов пристигаме следобяд, почиваме, вечеряме и пренощуваме.
3. Ден. От х. Яворов има асфалтов път надолу към Разлог. Отнема 4 часа. От Разлог има автобуси за Банско кажи-речи на всеки половин час. В Банско ядем и пием до припадък.

Особеното е, че за един ден ходене от изходната хижа до х. Яворов по пътя няма къде да се подслони човек, с изключение на заслон Кончето, който обаче не става за пренощуване, освен в изключително екстремални условия. Има го и вариантът още в началото да се пренощува например на х. Бъндерица, за да може сутринта да се тръгне максимално рано и да имаме повече време на разположение през деня и да сме взели преднина още по хлада.

Идеята ми е за преход със сравнително малка раница с храна и вода за деня, малко дрехи за преобличане и останалите задължителни аксесоари за такъв туризъм – дъждобран, карта, компас и т.н. Така няма да тежи прекалено и ще позволява поддържането на нормална скорост.

вторник, 28 февруари 2012 г.

Защо джаз - 1

Джазът може би преди всичко е свобода. А тя е хубаво нещо. Музикантите имат свободата всеки да изсвири основната мелодия на песента така, както на него му се иска. В това време никой не го прекъсва или надвиква, останалите само тихичко му поддържат ритъма. Временният солист си приклюва виждането по основната мелодия изморен и без дъх и тогава публиката спонтанно го аплодира без да чака края на песента. Пляскат само на него и на виждането му, ако евентуално им е харесало. Няма нищо задължително. После всички свирят пак като едно цяло и всеки показва, че си знае мястото. А после излиза друг за своето си соло. За всеки има време, за всеки има място да си каже думата и това е прекрасно.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Мисията на едни хубави хора

Музиката има значение
Попфолкът не
България – има такава държава
Красотата не е симетрия
Бог е любов

петък, 10 февруари 2012 г.

Пряката демокрация

Абсолютно против съм пряката демокрация. Неща като човешките права в никакъв случай не трябва да се оставят в ръцете на множеството. Иначе за нула време ще върнем смъртното наказание и ще започнем да кастрираме малцинствените групи. Една от задачите на демокрацията е да защитава уязвимите групи от терора на мнозинството.

Това го прочетох като коментар в един блог и много ми хареса. За да не го забравя, си го записвам тук. И повече никой да не ми е похвалил референдумите.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Хилари Родам Клинтън

Държавният секретар на САЩ отговаря за оперативното ръководство и провеждане на външната политика на САЩ. Еквивалентът на длъжността в другите държави обикновено е министър на външните работи.

По образование Хилари Родам Клинтън (р. 1947) е Bachelor of Arts от Wellesley College, а после завършва Yale Law School, където се запознава с Бил. Работи като юрист за различни организации, грижещи се за деца в неравностойно социално положение. Съветник е в Правната комисия по скандала Уотъргейт (1974). Във Вашингтон за нея се очертава бляскава политическа кариера в Демократическата партия. Междувременно Бил на няколко пъти и предлага брак, но тя отлага. През 1974 не издържа изпита за юристи за дистрикт Колумбия и успява на този за Арканзас. "I chose to follow my heart instead of my head." Така тя решава да последва Бил в Арканзас, където преподава наказателно право в University of Arkansas, Fayetteville. На следващата година двамата си купуват къща и Хилари се съгласява да се оженят, но си запазва бащиното име. Следващата година (1976) Бил е избран за главен прокурор на щата. Хилари започва работа в кантора и се специализира в патентно право и интелектуална собственост. По-късно Бил става губернатор на щата, а Хилари расте в кариерата в същата кантора. Докато стигнат до Белия дом, Хилари винаги е печелила повече пари от него.

Когато е избрана за сенатор (2000г., 55% срещу републиканския кандидат), работи в различни комисии – бюджетна, въоръжени сили, околна среда, здравна, образователна и др.

На вътрешните избори на Демократическата партия (2008) печели 46% срещу Барак Обама. Интересна подробност е, че Югът (Калифорния, Тексас) и богатите североизточни щати гласуват за нея, докато Среден запад, планинските щати и пострадалите от Катрина са за Обама.

Има спекулации, че Хилари Клинтън в момента прави обиколка в Европа и района около Близкия изток, за да проучи и подготви правителствата за евентуална война срещу Иран. Добро лечение срещу кризи и вътрешни проблеми е да се изнесе малко внимание навън.