вторник, 28 февруари 2012 г.

Защо джаз - 1

Джазът може би преди всичко е свобода. А тя е хубаво нещо. Музикантите имат свободата всеки да изсвири основната мелодия на песента така, както на него му се иска. В това време никой не го прекъсва или надвиква, останалите само тихичко му поддържат ритъма. Временният солист си приклюва виждането по основната мелодия изморен и без дъх и тогава публиката спонтанно го аплодира без да чака края на песента. Пляскат само на него и на виждането му, ако евентуално им е харесало. Няма нищо задължително. После всички свирят пак като едно цяло и всеки показва, че си знае мястото. А после излиза друг за своето си соло. За всеки има време, за всеки има място да си каже думата и това е прекрасно.

4 коментара:

Анонимен каза...

Стояне,
Много истински звучи, но защо не публикува този текст в големия блог, при книгите?!

Тук ще го прочетем само свои хора, но дори и ние трудно ще коментираме, защото ти не отговаряш на коментарите и това отказва коментиращите.

Горан
Goran.blog.bg

Стоян каза...

"При книгите" се пише само за книги. Тук пиша разни неща, за да не ги забравя и не очаквам никакви коментари, дори по едно време ги бях забранил. Тук пиша за себе си, не за другите.

Анонимен каза...

:-)
Така си е, но реших да те питам дали не си решил да промениш стратегията и да станеш по "юзер и лейди френдли" ;-)

Горан

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!