понеделник, 14 май 2012 г.

Из рубриката "Едно узо"

Установих, че съм остарял достатъчно, за да искам някой да ме пита. Аз знам колко знам, обаче вече искам някой да се нуждае от всичко това.

7 коментара:

Магарето каза...

Еййй, знаех си аз, че съм млада, ама хубаво е да получиш доказателства за това! Много мразя зайците да идват да ме питат за разни неща;-)

Анонимен каза...

Ха така! А така!!

Крайно време беше да се подадеш и ти на изкушението да започнеш да даваш съвети :) :)

Следващото ниво на изкушението и удоволствието е да започнеш да раздаваш съвети за неща, който все още не си опитвал напълно или дори напразно - това е най-сладко :)
Правиш се, че разбираш, премижаваш и цитираш първото, което ти дойде на ум :) ;) Пък после наблюдаваш и си правиш изводи как да постъпваш :)
Въпреки че не си врял и кипял в ситуацията ако кажеш първото, което ти хрумне съвета ти вземе, че сработи - истинско житейско чудо :) :)

Горан
Goran.blog.bg

Анонимен каза...

Облаче,
Това е защото облачета все ви питат и разпитват! - "Я кажи ми облаче ле бяло, от где идеш, де си ми летяло? ..."

От друга страна даскалите рано или късно узрявате за каузата :) ;)

Всяко нещо с времето си :) - Като си отгледаш едно Защотковче всичко ще се нареди :) ;)

Горан

Анонимен каза...

Горане, Горане...

А

ПП. Брат, всичко с времето си.

Анонимен каза...

А., брат :)

Напълно подкрепям думите ти :)

"Всяко нещо с времето си!" :)

горан

Анонимен каза...

Двете изречения на месеца!

alvin

almaak каза...

какво правиш, когато попаднеш в тъпия сценарий, в който примерно се оказва, че никой не го е еня, какво знаеш?