неделя, 29 септември 2013 г.

Анкета от десет въпроса

Получих любезната покана да се включа в тази анкета от Kathryn. На някой може да се стори безинтересно, на друг - прекалено важно и лично. Вероятно и двете са истина, но основното е, че смятам, че ще ми бъде нужно и приятно.:)

1. Кое е нещото, без което не можеш? 
Вероятно мога без всичко, но би ми било много по-тежко без семейство, без книги и без баскетбол.
2. Какво ти дава този блог? 
Книжният блог ми дава възможност да се науча по-добре да изразявам мислите си по дадена тема в писмен вид. Да пиша така, че да ме разбират. Да пиша така, че хората да харесват как съм го написал. Да помагам на добре написаните книги да стигнат до повече хора. Да намирам приятели.
3. Би ли направил/а нещо насила? 
Да, често ми се случва да правя неща, просто защото "трябва", а не защото ги искам.
4. В какво вярваш? 
В себе си, в законите на природата, в силата на парите.
5. Кое те натъжава? 
Тъжните филми, често плача на тях.:) А като цяло несправедливости спрямо беззащитни хора.
6. Кое е любимото ти занимание? 
Много са и се менят, но четенето на интересни книги със сигурност е сред челните места.:)
7. А кое е най-досадното ти занимание? 
Всяка бюрокрация и бумащина.
8. Кое е най-голямото ти изкушение? 
Няма такова, само голям брой малки изкушенийца. Много от тях са свързани с добре приготвена храна и подходящи напитки.:)
9. Разум или чувства, защо? 
Разум и малко чувства. Защото с разум се оцелява и чак тогава човек може да си играе на чувства.
10. Какво е за теб животът? 
Всичко, най-голямата ценност.

петък, 31 май 2013 г.

Късните години на Ерих Кестнер, Мюнхен 1945–1974

След края на Втората световна война Ерих Кестнер се премества да живее в Мюнхен, където до 1948 води рубриката за фейлетони на „Нойе Цайтунг“ и издава детско-юношеското списание Пингуин“. В същото време в Мюнхен Кестнер силно се посвещава на т. нар. литературни кабарета. В тази връзка той работи за „Ди Шаубуде“ (1945–1948), както и за „Малката свобода“ (от 1951) и за радиото. В тези години той създава множество песни, пиеси, речи и съчинения, които се противопоставят на национасоциализма, войната и реалността в разрушена Германия, сред които „Маршова песен“ (1945)„Немската въртележка“ и детската книжка „Конференцията на животните”.

Оптимизмът на Кестнер от първите години след войната започва да отстъпва на примирението, когато в дневния ред на западногерманците на първо място застават реформата във въоръжаването и икономическото чудо. Към тези настроения в немското общество скоро започват да се чуват и гласове за ново въоръжаване. Кестнер обаче остава верен на анти-милитаризма си той се появява като оратор на много от антивоенните демонстрации, а по-късно решително се обявява и против войната във Виетнам. Позицията му е и срещу държавните мерки, които той вижда като ограничения на свободата на пресата. Затова през 1952 той протестира срещу Закона за разпространение на литература, застрашаваща младите хора, а през 1962 е сред първите интелектуалци, които се обявяват срещу обиските и арестите по време на аферата „Шпигел“ (първият случай в следвоенна Германия, когато журналисти са преследвани от властта по политически причини).

Кестнер започва да публикува все по-рядко, за което има принос и неговият засилващ се алкохолизъм. Кестнер така и не успява да се впише в следвоенната литература в Германия и през 1950-те и 1960-те е познат предимно като автор на детска литература. Преоткриването на литературното му наследство от времената на Ваймарската република започва чак през 1970-те години (през 1980 е филмиран „Фабиан”).

Въпреки това Кестнер има голям успех като писател. Книгите му за деца са превеждани и филмирани на множество езици, като за тях той получава и много отличия. През 1951 Кестнер става президент на западногерманския PEN-Център (популярен международен писателски клуб), длъжност, на която остава до 1962; през 1965 е избран за почетен председател. Освен това той е един от основателите на Международната младежка библиотека в Мюнхен.

През целия си живот Кестнер така и не се жени, но има дългогодишни връзки и авантюри. През 1957 се ражда синът му Томас. С майката - Фрийдел Зийберт (* 1926)  - обаче не заживяват заедно, извънбрачният им син е запазен в тайна и Кестнер продължава да живее с дългогодишната си спътница в живота Луизелоте Ендерле. През 1977 Ендерле публикува сборник с писма, които през 60-те години Кестнер е писал на нея и на сина си. На Томас той посвещава и последните си две книги за деца („Малкият мъж” и „Малкият мъж и малката мис”).

Кестнер не рядко чете пред публика творбите си. Още през 20-те години той записва плочи със свои злободневни стихотворения. В много от филмираните му детски романи той лично участва с гласа на разказвача, както е например в Двойната Лотхен (1950) и в първата радио-драматизация на „Антон и Точица” от 1963. Освен това той често работи с немската звукозаписна индустрия и записва на плочи свои стихотворения, епиграми, преработена от него версия на „Тил Ойленшпигел“. Не на последно място Кестнер участва в соло-вечери в мюнхенски театри или по радиото, където чете например глави от „Когато бях малко момче“.

От 1965 Кестнер почти изцяло се оттегля от писателската работа и от 1966 до 1969 живее на „Паркщрасе”3a в Берлин-Хермсдорф до Валдзее.

Малко преди смъртта си Кестнер разрешава на негово име да бъде наречено популярното детско селище „Ерих Кестнер”. Писателят умира на 29. юли 1974 в клиниката Нойперлах от рак на хранопровода и е погребан в гробището Богенхаузенер в Мюнхен.

петък, 22 март 2013 г.

За хората, които си карат колите без да си палят фаровете. Аман от идиоти, vol.1

Има два варианта:
а) тези хора са заплеси, които по принцип искат да шофират с включени светлини и обикновено го правят, но сега са забравили. Предимно пенсионери, но и други с къса памет.
б) тези хора са простаци, които не знам какво си въобразяват, че печелят, но умишлено не си включват фаровете. Дребни или по-едри тарикати.

При условие, че всички трябва да се движат със запалени фарове и това е правилото, автомобил без светлини се превръща в призрак. Окото свиква да очаква, че ако на пътя има кола, тя ще свети насреща ти. Да, ама не. Тогава изведнъж започват да изскачат отникъде разни фантоми, които имат претенциите да са също участници в движението наравно с теб. Какво можем да направим, за да ги принудим за тяхна и наша безопасност да се движат както си му е редът? Нищо. Колкото и да го мисля, пак е нищо. А бройката им се увеличава. Аман от идиоти.

Почти същите разсъждения важат и за тези, които не дават мигач, когато завиват, а ние, останалите шофьори, които участваме в движението, телепатически трябва да долавяме какво са си намислили и да ги спасяваме от самите тях.

петък, 1 март 2013 г.

Едни неща, едни хора

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/73/Bertolt-Brecht.jpg
„Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, не участва в политическите събития. Той не знае, че цената на живота, цената на зърното, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата зависят от политически решения. Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост заради факта, че мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество.”

Бертолт Брехт

сряда, 30 януари 2013 г.

Банго Васил

Въпрос: Какъв е смисълът да разказваш на хора, които четат блогове, колко е тъп Азис?
Отговор: Същият като да разправяш в циганската махала колко е готин. Всички са съгласни и никой не ти обръща внимание.