петък, 31 май 2013 г.

Късните години на Ерих Кестнер, Мюнхен 1945–1974

След края на Втората световна война Ерих Кестнер се премества да живее в Мюнхен, където до 1948 води рубриката за фейлетони на „Нойе Цайтунг“ и издава детско-юношеското списание Пингуин“. В същото време в Мюнхен Кестнер силно се посвещава на т. нар. литературни кабарета. В тази връзка той работи за „Ди Шаубуде“ (1945–1948), както и за „Малката свобода“ (от 1951) и за радиото. В тези години той създава множество песни, пиеси, речи и съчинения, които се противопоставят на национасоциализма, войната и реалността в разрушена Германия, сред които „Маршова песен“ (1945)„Немската въртележка“ и детската книжка „Конференцията на животните”.

Оптимизмът на Кестнер от първите години след войната започва да отстъпва на примирението, когато в дневния ред на западногерманците на първо място застават реформата във въоръжаването и икономическото чудо. Към тези настроения в немското общество скоро започват да се чуват и гласове за ново въоръжаване. Кестнер обаче остава верен на анти-милитаризма си той се появява като оратор на много от антивоенните демонстрации, а по-късно решително се обявява и против войната във Виетнам. Позицията му е и срещу държавните мерки, които той вижда като ограничения на свободата на пресата. Затова през 1952 той протестира срещу Закона за разпространение на литература, застрашаваща младите хора, а през 1962 е сред първите интелектуалци, които се обявяват срещу обиските и арестите по време на аферата „Шпигел“ (първият случай в следвоенна Германия, когато журналисти са преследвани от властта по политически причини).

Кестнер започва да публикува все по-рядко, за което има принос и неговият засилващ се алкохолизъм. Кестнер така и не успява да се впише в следвоенната литература в Германия и през 1950-те и 1960-те е познат предимно като автор на детска литература. Преоткриването на литературното му наследство от времената на Ваймарската република започва чак през 1970-те години (през 1980 е филмиран „Фабиан”).

Въпреки това Кестнер има голям успех като писател. Книгите му за деца са превеждани и филмирани на множество езици, като за тях той получава и много отличия. През 1951 Кестнер става президент на западногерманския PEN-Център (популярен международен писателски клуб), длъжност, на която остава до 1962; през 1965 е избран за почетен председател. Освен това той е един от основателите на Международната младежка библиотека в Мюнхен.

През целия си живот Кестнер така и не се жени, но има дългогодишни връзки и авантюри. През 1957 се ражда синът му Томас. С майката - Фрийдел Зийберт (* 1926)  - обаче не заживяват заедно, извънбрачният им син е запазен в тайна и Кестнер продължава да живее с дългогодишната си спътница в живота Луизелоте Ендерле. През 1977 Ендерле публикува сборник с писма, които през 60-те години Кестнер е писал на нея и на сина си. На Томас той посвещава и последните си две книги за деца („Малкият мъж” и „Малкият мъж и малката мис”).

Кестнер не рядко чете пред публика творбите си. Още през 20-те години той записва плочи със свои злободневни стихотворения. В много от филмираните му детски романи той лично участва с гласа на разказвача, както е например в Двойната Лотхен (1950) и в първата радио-драматизация на „Антон и Точица” от 1963. Освен това той често работи с немската звукозаписна индустрия и записва на плочи свои стихотворения, епиграми, преработена от него версия на „Тил Ойленшпигел“. Не на последно място Кестнер участва в соло-вечери в мюнхенски театри или по радиото, където чете например глави от „Когато бях малко момче“.

От 1965 Кестнер почти изцяло се оттегля от писателската работа и от 1966 до 1969 живее на „Паркщрасе”3a в Берлин-Хермсдорф до Валдзее.

Малко преди смъртта си Кестнер разрешава на негово име да бъде наречено популярното детско селище „Ерих Кестнер”. Писателят умира на 29. юли 1974 в клиниката Нойперлах от рак на хранопровода и е погребан в гробището Богенхаузенер в Мюнхен.

Няма коментари: